Здравейте, приятели!
Добре дошли на Мадара, на най-големия празник от календара на българите, посветен на Първичното Начало, на Първичната невидима сила на Сътворението, която стои в основата на всичко видимо и невидимо!
Праотците ни са наричали ЕНИ този нулев ден от календара. Интересно е, че точно днес - 22 декември 2006 г., ние се намираме в средата на 120-годишния цикъл, който е започнал през 1947 г., в годината на свинята, в цикъла на водата. Ние сме точно на предела: вчера завърши 60-годишният мъжки цикъл, а утре започва 60-годишният женски цикъл - с годината на свинята, с цикъла на водата и ще завърши през 2066 г., в годината на кучето и цикъла метал.
Защо са така неразривно свързани трите най-големи празници за българите: Иняжден - 21 декември; Колада - 22 декември и Сурваки – 23 декември? Иняжден е денят на най-високата активност на женското начало ИН. Тогава тъмната нощ е най-дълга. Но триумфът на женската сила е раждането и именно това се случва – ражда се “млада Бога”. Следващият ден - 22 декември - е повратната точка, след която денят започва да нараства. Следователно това е денят на Великия Предел. Този ден е посветен на невидимото ДАО. След него се нареждат останалите дни от годината и затова Той се нарича – Колада, което буквално означава начало на подреждането, начало на реда. Следващият ден - 23декември - е първият броен ден за Новата година, който винаги е бил в неделя. Той е млад, нов, суров и затова е “Сурваки”. “Сур” – означава слънце или Бог, а “ки” е сурова енергия, която е в пълно съответствие със състоянието на мъжката енергия ЯН, която сега се е родила.
Всичко, което ви казах дотук, се базира на българския календар, оживял отново за нас благодарение на писателя Йордан Вълчев и изследователя Георги Кръстев. Цялата мъдрост на праотците ни е сбрана в него, в календара на българите. Тази мъдрост е осветявала пътя им през вековете и от тази мъдрост са черпили народите, до които сме се докосвали, пътувайки през времето и пространството.
Наблюдавайки отстрани пътя на българите през вековете до наши дни виждаме, че не ни е било лесно оцеляването в житейските бури, но водачите-мъдреци са намирали проходите към оцеляването на българския род. От Учителя Петър Дънов знаем, че когато духовният свят иска да кали човека, да му предаде твърдост, го изпраща на земята между българите. Когато иска да предаде на някой велик дух твърдост, той го изпраща на земята, да се роди българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се отнася за УСТАНОВЯВАНЕ НА НЯКАКВА БОЖЕСТВЕНА ИДЕЯ – ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СЕ РОДИ БЪЛГАРИН – казва Учителят.
А аз искам да ви попитам: Виждали ли сте друг народ, който се самобичува, самолинчува, осъжда, изисква от себе си, а хвалебства другите народи?
Ние не се уважаваме, не обичаме себе си и като народ, но обичаме другите народи. Мислили ли сте някога върху този феномен? Ако се вгледаме в народопсихологията ни ще видим, че нашата грижовност като родители се отличава от грижовността на другите народи. Ние се грижим за децата си, докато можем, нищо че отдавна са пораснали, ние се грижим за тях до края – ако не можем, ние ги подаряваме на другите народи. Страдаме, че не са до нас, но тяхното щастие, намирането на себе си в живота, за нас е много по-важно, отколкото нашето страдание като родители. Позволяваме им да работят за развитието на другите народи, като не осъзнаваме, че по този начин ние отново помагаме на другите. Сега се опитайте да пренесете тази отличителна черта на българите, върху човечеството. Не ни ли говори това, че: НИЕ СМЕ СВИКНАЛИ ДА ДАВАМЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, ДА СЕ ГРИЖИМ РОДИТЕЛСКИ ЗА НЕГО ? И сега, когато самите ние сме в затруднено положение и не виждаме какво можем да му дадем (защото ценностите са променени и виждаме само материалното), този факт ни угнетява, нажежава и ни кара да обърнем стрелата срещу себе си, защото НИКОГА НЕ БИХМЕ НАРАНИЛИ ДРУГИТЕ. Ние можем да бъдем жестоки само със себе си. И го правим много добре, но аз мисля, че е дошло времето да осъзнаем този феномен.

Днес, 22 декември 2006 г., на предела между мъжкия и женския цикъл на 120- годишния период, в Нулевия ден по календара на древните българи, ние - техните потомци, честваме празника на Първосъздателя на всичко видимо и невидимо, на нашия Създател. Пътят, през който вървим ние българите е тежък и труден, но неволята ни е научила на издръжливост, устойчивост и мъдрост. Тази мъдрост ни е водила през вековете. Нека днес започнем списването на Новата история на България, с участието на всеки един от нас, сбирайки в едно житейските мъдрости, изстрадани от всеки един от нас, родени в трудния и славен път на народ идващ от древността, осъзнаващ настоящето и устремен към бъдещето.

НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, НЕ СМЕ СЪЗДАДЕНИ ДА ВЪРВИМ ПО УТЪПКАНИ ПЪТИЩА, А ДА СЪЗДАВАМЕ НОВИ !

НЕКА ДНЕС ПОСТАВИМ НАЧАЛОТО НА СБИРАНЕТО НА СЪКРОВИЩНИЦАТА НА БЪЛГАРИЯ !

Древните ни праотци са предавали на другите опитността си в държавното устройство, в бойните изкуства, в народното творчество, културата. Били са пример за другите народи със своите качества, натрупвани от силата и величието на достоен, храбър и мъдър народ. Днес ние, днешните българи, ще сберем мъдростта от безсилието, от неволята, от болката и тази мъдрост ще предадем на другите, които не са имали възможността да живеят в несигурност, страх, слабост и тази изстрадана и осъзната мъдрост от цял един народ ще е нашият съвременен дан-дар в опитността на човечеството.
Ще ги сбираме така, както сме сбрали народното си творчество – от човек на човек. Сега нека всеки от нас, който желае, да запише своята опитност-мъдрост и име и ако желае, да я сподели с нас. Сбраните мъдрости ще публикуваме във в-к “Слънце”, в интернет-страницата ни, а когато сберем мъдростта на народа ни, ще издадем книгата “Съкровищницата на България” .
НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, СМЕ ДРЕВНИ И ОТ НАШАТА МЪДРОСТ ЩЕ ПИЯТ ПО-МЛАДИТЕ НАРОДИ, ПРЕДАВАЙКИ ИМ НАШИЯ ОПИТ В ОСЪЗНАВАНЕТО И В ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ВЪЗРАЖДАНЕТО НА ЕДИН НАРОД – ПРЕЖИВЯЛ И ВЕЛИЧИЕТО И ПАДЕНИЕТО. ВЪЗКРЪСНАЛ КАТО ФЕНИКС ОТ ПЕПЕЛТА. ЛЕСНИЯТ ПЪТ НЕ Е ЗА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ЗАЩОТО В НЕГО НЯМА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА…
... И ТАКА, МЪДРОСТТА ЩЕ ОСВЕТЯВА ПЪТЯ НИ НАПРЕД, В БЕЗКРАЯ…

НЕКА МЪДРОСТТА НИ БЪДЕ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НИ ДАР ЗА НАШИЯ СЪЗДАТЕЛ, С МНОГО ЛЮБОВ!
Ще завърша с една от споделените мъдрости: КОЙ, АКО НЕ ТИ? КОГА, АКО НЕ СЕГА!

Елена

Създадено: 24/12/2006 19:00
Обновено : 29/12/2006 11:57
Категория : Обръщения
Страницата е посетена 1682 пъти

 Версия за печат      Отпечатай