За Георги Лозанов, български учен, разработил теорията “Сугестопедия”, прочетох в книгата ”Суперобучение 2000” на Шейла Острандер, Лин Шредер, Нанси Острандер, която превежда мой приятел. Запитах го знае ли нещо за гн Лозанов, за неговата теория. Отговорът му беше отрицателен, а в книгата авторите обясняваха, че в основата на суперобучението лежи едва 10% от теорията на нашия учен, те още не били достигнали до нейните дълбини. Кой е Георги Лозанов? Къде мога да се запозная с теорията му? Така започнах да сбирам частички от неговия път.
Георги Лозанов е роден на 22 юли 1926 г. в гр. София – български учен, който през 70-те години на ХХ в. допринася значително за развитието на ускореното обучение чрез теорията си СУГЕСТОПЕДИЯ. Чрез използването на различни техники за дишане и музика. Най-положителният пример е от областта на чуждоезиковото обучение. С разработената от него програма ежедневно се усвояват между 80 и 300 думи. След едномесечен курс обучаваният говори на ниво напреднал изучавания от него език. Г. Лозанов завършва гимназия като първенец и многократно е награждаван. Записва медицина в СУ. Специализира психиатрия и неврология. Защитава дисертация към БАН и получава специализация по физиология на мозъка. Завършва педагогика в СУ. С разработките си в психотерапията и сугестологията защитава дисертация за д-р на медицинските науки. Става ст.н.с-к I степен – професор. Най- известен е с откритата от него СУГЕСТОПЕДИЯ. Прилага се от негови ученици. Оценена е високо от Юнеско и от учени в различни страни. В някои държави се прилага като държавна инициатива (Норвегия, Англия и др.).Освен, че ускорява многократно резултата от обучението, сугестопедията подобрява здравето и повишава културата на човешките взаимоотношения.
Георги Лозанов е изследвал множество методи, с помощта на които може лесно и бързо да се разкрият менталните способности на човека – обучение по време на сън, хипноза. Но как още човек може да премине в това много важно състояние, най-доброто за разума и паметта? В резултат на взаимодействието с други знания, получени от Лозанов като опитен хипнотизатор и като човек имащ опит при изучаването на Раджа Йога, Ментална Йога, по това време владеещи суперпаметта, Лозанов пропътувал цяла Индия. Той изучил много внимателно и индийските Веди. В съответствие с Ведите суперпаметта е състояние на личността да управлява паметта. Те учат, че паметта не се намира в нашата физическа обвивка тялото, а е записана във Вселената и не се променя от въздействието на времето. Ведите разглеждат мозъка като приемник, като инструмент, способен да се настрои към съществуващите данни. В този случай данните са информация, съдържаща се в колективната памет от началото на времената. Те смятат, че суперпаметта е естествено, нормално състояние. Суперпаметта е оптимално състояние при развитие на паметта в личността. С тази гледна точка те се сближават с възгледите на такива древни западни майстори във владеенето на паметта, като Платон и Питагор.
В Раджа Йога за създаване на възбудено състояние съществува определен набор от упражнения. В Мантра Йога, ведическата наука на звука, са дадени специални звукови честоти. Лозанов също учил музика и свирел на цигулка. Той се заел да изследва въздействието на музиката върху човека и я намерил. Той изяснил, че наричаната от него “математическа”, бавна барокова музика, е в състояние да доведе учащите до състоянието “възбудена” релаксация. Точно тук видял този метод на индуцирано оптимално състояние за обучение, което търсил. То може да се провежда навсякъде. Нещо повече. Слушайки специална музика, студентите достигали незабележимо до оптималното състояние – без хипнотично въздействие, механична възбуда, светлинни ефекти или повтарящи се звуци, без йога. Слушането на бавна отпускаща музика от европейската класика дало възможност на този метод да намери широко приложение в различни области на образованието. Със своя стар приятел Алеко Новаков, Лозанов успял да свърже в едно различните данни и да получи образователна система. Те измислили идеалния брой повторения, продължителността на занятието, последователността на подаване на материала. Какво количество информация са в състояние да запаметят студентите за едно занятие? Коя именно барокова музика дава най-добри резултати? Тестовете показали, че музиката написана за струнни инструменти дава най-добри резултати. Бавният ритъм й придава вътрешен смисъл и усещането за “разширяване на времето”. Разработили начин, как да четат текст в съпровод на музика. Смесеното четене на текст със слушането на специална музика свързвало в едно дейността на лявото и дясното полукълбо на мозъка и както изяснил Лозанов, информацията се отпечатвала много ясно в паметта.
Скоро Лозанов завършил разработката на програма за ускорено обучение – сугестология. Лозанов и колегите му изяснили, че музиката може повече – намалява напрежението в мускулите, понижава се кръвното налягане, пулсът се забавя. Системата за пълно обучение, освен своето основно предназначение, също така подобрявала здравето, хората чувствали емоционален подем, увеличавали се творческите и интуитивните им способности. Повишавало се самоуважението. Изчезвали трудностите при изучаване на отделните предмети. Повишавала се концентрацията и вниманието. Учениците казвали как се разширява общата им осведоменост. Музиката била един от важните, но не единствен фактор в тази система, способна да отвори вратата на разума за по-нататъшно израстване. И което било учудващо и за самите изследователи, паметта на учащите се значително се подобрила. ”Човешката памет няма граници” – твърди Лозанов. Неговите опити показват, че всички ние притежаваме свръхпамет на ниво подсъзнание. “Човешкият разум запомня огромно количество информация”. С освобождаването на ограниченията, сковаващи дейността му, човешкият разум е способен да активира и да извика всичките “неизвестни произшествия” – казва Лозанов.
В края на 60-те години в Москва се провежда конференция по парапсихология. Вестниците били изпъстрени със заглавия: ”България извърши пробив в изучаването на свръхпаметта”, ”Работници учат по 500 думи на урок и при това укрепват здравето си“, ”Вие можете да научите чужд език за месец”. Авторът на тази система ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ, работещ в държавния институт по сугестология в София, е единственият в България психиатър, парапсихолог и познавач на сугестологията. Той е жив носител на еклектични методи, които прилага като вълшебство за лечение на заболявания и психични отклонения, десетилетие след десетилетие, убеждавайки се в приложимостта на нетрадиционната медицина. Докторът открил ново заболяване – “дидактичен синдром”, предизвикано от неправилните методи на обучение и изложил възгледите си за възможността за лекуването му с помощта на сугестологията. Според него, той имал намерение да разкрие най-богатите ресурси, които може да притежава страната – безграничните ресурси на човешкия разум. Ако опитите се прилагаха, малка България би могла да се превърне за света в находище от ресурси на разума, не по-малко, отколкото нефтените ресурси на Саудитска Арабия. “Лозанов беше очарователен човек с топла, широка усмивка, с коси като наелектризирани, които напомняха типичния портрет на гения, както си го представяме. Ние и досега не използваме по-голямата част от методиката на Лозанов” – казват авторите на книгата “Суперобучение 2000” – Шейла Острандер, Лин Шредер и Нанси Острандер.
Пристъпили прага на ХХI век, трябва да престанем да възприемаме отделно душата и тялото, а да се опитаме да образуваме системата разум – тяло.

Ето отговора, който получих на част от въпросите си, чрез книгата на г-н Лозанов.


Из “Сугестопедия – десугестивно обучение” на Георги Лозанов

(комуникативен метод на скритите в нас резерви)

Сугестологията вече 40 години създава трудности на хората, които всъщност искат да разберат, какво всъщност е това? Аз публикувах за първи път този термин на български език през 1966 г.. С публикуването на този термин аз си създадох трудности, защото нямаше традиционно стабилна дефиниция и трябваше постоянно да обяснявам. Ние търсим начини не за програмирано или за наложено, а за спонтанно освобождаване на резервите ( неизползвания потенциал ) на подтиснатия от обществената сугестивна норма мозък/ум. Сугестологията е наука за спонтанното, а не за принуденото освобождаване от фактори на потискане, ограничение или накърняване. Такава е и такава беше сугестологията, но някои хора не проумяха това. С термина “десугестология” вече не е възможно такова неразбиране.От лятото на 1966г. беше създадена Научна група за проучване въпросите на обучението по чужди езици чрез разработената и прилаганата от мен сугестопедия. Като взе предвид изключителните резултати при експерименталното обучение по сугестопедичния метод, научният съвет на Научноизследователския институт по педагогика към министерството на народната просвета предложи да се създаде Научноизследователска секция по сугестопедия към Научноизследователския институт по педагогика при министерството на народната просвета. Дейността на секцията бързо се разрасна. Създадоха се условия за по-нататъшната ни изследователска работа, като от 6 октомври 1966 г. заживя самостоятелен живот първият Държавен Научноизследователски център по сугестология. Така години наред работих в създадения от мен държавен научен институт и в други научни институти. От 11 до 16 декември 1978 година Юнеско организира 20 експерти от целия свят да проучат на място в София сугестопедията за да се уверят в нейната висока ефективност и да предложат какво да се прави. Видяха, тестираха, увериха се и дадоха невероятно висока оценка като същевременно предложиха незабавно да се обучат преподаватели и да се създадат международни организации под мое ръководство, които да развиват и внедряват сугестопедията. Явно съдбата ми вече е била решена. Правителството не искаше да разпространявам в целия свят. То искаше да работя само в България. Спряха ме на границата при служебна командировка за САЩ, взеха ми паспорта и ме поставиха под домашен арест, който продължи 10 години, до промяната през 1989 г. Нямах право да пътувам, спряха ми лекциите в университета и по телевизията, нямах право на писма, нямах право да публикувам, не можех да говоря по телефона с чужбина и т.н. Можех само да се движа между дома и института. През това време имитатори от чужбина предложиха на света разни техни варианти от мое име, които нямаха нищо общо с истинската сугестопедия. Не можех да се защитя, дори нямах пълна информация какво става по света.
След политическата промяна през 1989 година отново добих свободата си и обучавах преподаватели и лекари, но не можех много да пиша, защото трябваше да работя, за да се издържам. Това е една от съществените причини защо нямам повече публикации.
В продължителната психотерапевтична дейност забелязах, че много мои пациенти понякога проявяваха значителни качества, надхвърлящи очакванията за възможностите на човешката личност. Моят интерес беше привлечен не от нехипнотичното, от неклиничното будно сугестивно влияние, а от онази житейска комуникативна сугестия, която в английското значение означава “предлага” ти да избереш, ти си свободен да избереш. Не да бъде някакъв диктат. Изисква се някаква подходяща оркестрация, за да се ангажират парасъзнанието с периферните перцепции и емоционалните стимули. Резервите на човешкия мозък и ум и пътищата за безвредно достигане до тях са били и са досега голямата мечта. Винаги съм мислел, че ние сме метафорично казано, паднали ангели, заключени богове, хипнотизирани души, които са повярвали в своето ограничено нищожество. И са се примирили. Защото всяко излизане извън социално-хипнотично внушената норма за човешки възможности се наказва. В историята на редица народи е документирана вековна традиция да се избиват кадърните, които стърчат с една глава над своите сънародници. Съществува предание, че древните българи преди 2-3 хиляди години са убивали особено надарените, защото така са ги пращали като посланици при техния Бог Тангра. В по-нови времена методите са се усъвършенствали. Не се убива директно физически, но се знае как живеят и умират в пълна забрава и нищета повечето от гениите на човечеството, които не могат ( а някои може би не искат ) да съчетаят “небето със земята” . Примерът с Моцарт е особено типичен. Може би затова, когато срещна някой изключителен талант, душата ми се изпълва едновременно с радост и тъга. Но нещата могат да се променят. Представяте ли си? Изведнъж талантите не са обект повече на интриги, не са повече странни и неразбираеми, не са грубо използвани и след това захвърлени от обществото, не са гладни…Ще кажете това са приказки за деца. Кога хората ще станат толкова хуманни? Как ще се променят? И вие бихте били прави, трагично прави. Но аз имах мечта. И тази мечта настойчиво ми шепнеше, говореше, крещеше:”Има метод, има форма на комуникация за “заключени богове” и за “хипнотизирани души”, повярвали в своето нищожество! Има! Има!” Този метод тази форма на комуникация ще промени нещата. Ако това стане, всички ще се учим и ще се раздаваме много по-бързо и по-творчески… и с радост…Тогава талантите няма да бъдат толкова далеч от нас. Ние ще ги разбираме и приемаме, а може би някои от нас ще се изявят също като таланти. Бяха изследвани хиляди възрастни и деца. От първия случай 1955 г. до оформянето на някаква методика, изминаха 10 години на интензивна експериментална работа. Хипнотичните експерименти имат обаче значение само за лабораторна работа. За масовата практика хипнозата не е приложима. Потърсихме възможности за разкриване и развитие на потенциалните възможности, чрез внушение в нормално, будно състояние. Хипнозата като съноподобно психогенно помрачение на съзнанието е едно нестабилно състояние. А внушението е ( в използвания от нас мек, неманипулативен вариант ) комуникативен фактор, който контролира в някаква степен това състояние и неговите по-особени прояви. То може да се използва не само в лечебната, но и в учебната практика. То би могло да бъде приложено във всички други сфери на живота, където решаващ фактор е развитата човешка личност. И така първият сугестопедичен курс се организира през есента на 1964 година. Невероятният интерес от министерството на образованието и здравеопазването, на президента бе в следствие от високите резултати. Започнаха се серия от контролни курсове винаги с невероятно добри резултати. Методиката непрекъснато се подобряваше. Изпробваха се много варианти. Написаха се десетки учебници. Надойдоха журналисти от цял свят. Всеки виждаше някакъв вариант на експеримента и решаваше, че това е “тайната”. Така без мое знание по света тръгнаха най-различни варианти, обявени за мои. Журналисти и неерудирани преподаватели се опитваха да опростят методите или да ги принизят до определени техники.
Има ли мозъкът/умът “целинни, необработени земи “? Има ли резерви? Бързам да отговоря: има и то много. Може би няма граница, защото и самите оползотворени до днес функции на мозъка подлежат на развитие. Колкото по-добре се използва мозъкът, толкова повече той се развива и обратно. Този факт е добре известен по отношение на мускулите…

Създадено: 26/02/2007 23:26
Обновено : 16/05/2007 20:58
Категория : Oткрития
Страницата е посетена 7265 пъти

 Версия за печат      Отпечатай