Здравейте!



В най-паметния ден за България, когато почитаме тези, които са отдали най-святото от себе си – живота за добруването на рода ни, искам да споделя своите мисли с Вас.

В това динамично ежедневие не ни остава много време да помислим: накъде вървим, за какво бързаме, къде отдаваме силите и способностите си. В бързината забравяме думите на Вазов …”българче да се наричам, първа радост е за мене!” Радва ли ни в последно време древния ни корен и сещаме ли се за него? Не чуваме ли прекалени упреци за себе си, за държавата си? Не сме ли прекалено критични към …”всичко българско и родно”? Къде остана любовта ни към родината, отечеството, към децата ни? Бързайки не изтърваваме ли най-важните мигове в живота си, не загърбваме ли радостта, топлината, любовта? Виждаме ли красотата на природата, сред която живеем, чуваме ли вика и за помощ? Или за всичко това нямаме време? Вторачвайки се в ежедневното, не пропускаме ли най-важното – да съхраним и опазим живота на планетата Земя?

Не стана ли прекалено силна болката, която носим в себе си и не е ли вече време да се отърсим от нея и да променим живота си? Не мислите ли, че ако започнем да споделяме радостите, а не болките си ще ни е по-леко? Че ако започнем да споделяме способностите и възможностите си ежедневието ни ще е по-възторжено? Ако искате помислете за предложението ми, което е много просто за изпълнение – всеки, който желае да споделя своите способности с другите безплатно, да постави на вратата на дома си саморъчно изработено слънце от подръчни материали, на което да напише за какви способности могат да го посещават другите, денят от седмицата в който е свободен и часа удобен за него. Например: Работилница за българска бродерия – сряда- 15-17ч. Така ще се появят работилници от всички сфери на живота, които ще дават възможност на всички деца и възрастни, които нямат средства но имат желание да се научат да творят това, за което са мечтали. В това начинание ще включим и нашите читалища. Обръщам се с молба към тях да изработват списъци на отворените работилници, за които ще им съобщава всеки един от нас с точния им адрес, дейност, ден и час, през които са отворени. Като по този начин ще улесним тези, които искат да се учат къде и кога могат да посетят работилницата, която им е необходима. Аз знам, че всеки от нас има съкровищница в сърцето си, която по една или друга причина стои заключена. Нека отворим сърцата си и способностите, които сме натрупвали през живота си, за да могат от тях да се ползват тези, които имат нужда.

Другото ми предложение е да поставим слънце на задното стъкло на автомобила си изработено от самозалепващо фолио, а в багажника на колата си да поставим ръкавици, чували, ножици. Така ще можем, когато излизаме на почивка сред природата да се огледаме коя кола има знак на стъклото си, което ще значи, че заедно можем да решим какво да свършим за района, в който почиваме. Може би някой храст има нужда от подрязване или пък полянката е замърсена и има нужда от почистване. Представете си, ако всеки от нас отдели само един час за природата, колко по чисто и по уютно бихме се чувствали сред нея. Ние с моите приятели отваряме такива работилници в град Варна. А вече имаме нашата опитност в почистването, залесяването, организирането на тържества. Така заедно осмисляме дните си и усещаме живота си по пълнокръвен.



С много любов,

Елена
02.06.2006

Създадено: 28/06/2006 11:19
Обновено : 22/04/2007 20:13
Категория : Обръщения
Страницата е посетена 1322 пъти

 Версия за печат      Отпечатай